Мислех си...
Мислех си...
Ти опиваше ме. Аз бях жадна.
Все не можех да ти се наситя.
И за любовта ти все бях гладна.
С пълни шепи вземах без да питам.
Като светлина ми бе потребен.
И на теб eдинствено разчитах.
Хвъ̀рли зад гърба света ми дребен,
като обедняла да не скитам.
Мислех си, че ми изпи сълзите...
Че от думи бяха потъмнели
и затворени за истини очите,
в тоз живот, какво ли невидели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
