Мислех си...
Ти опиваше ме. Аз бях жадна.
Все не можех да ти се наситя.
И за любовта ти все бях гладна.
С пълни шепи вземах без да питам.
Като светлина ми бе потребен.
И на теб eдинствено разчитах.
Хвъ̀рли зад гърба света ми дребен,
като обедняла да не скитам.
Мислех си, че ми изпи сълзите...
Че от думи бяха потъмнели
и затворени за истини очите,
в тоз живот, какво ли невидели.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
