Мислима любов
(Някой я беше нарекъл "немислима")
Май любовта се оказва мислима.
Само на младини.
Ние вече сме с изкорубени нерви
и под тях, като мъзга на скършено клонче, струи
лепкаво недоверие.
Спомням си -
любовта, тя бе с млади листа
в яркозлатна корона.
Някога.
Извисяваше се в леса
незапомненост.
А сега - какво е това?
Сто-процентова злоба.
Вкаменелост.
Да поливаш с обич
дъжда
си е чиста прокоба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
