670301 (Павлина Гатева) 670301 (Павлина Гатева)
10 1.4K
May 7, 2011, 12:06 PM

Мислима любов

  Poetry » Other
661 0 3


(Някой я беше нарекъл "немислима")


Май любовта се оказва мислима.
Само на младини.
Ние вече сме с изкорубени нерви
и под тях, като мъзга на скършено клонче, струи
лепкаво недоверие.

Спомням си -
любовта, тя бе с млади листа
в яркозлатна корона.
Някога.
Извисяваше се в леса
незапомненост.

А сега - какво е това?
Сто-процентова злоба.
Вкаменелост.

Да поливаш с обич
дъжда
си е чиста прокоба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0