Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1006
29.09.2013 г., 19:07 ч.  

Моето кладенче с "жива вода" 

  Поезия » Друга
1156 1 12

Отново съм Тук и вдъхвам с наслада

уханната, приказна, стара гора...

Единствен запомнил е нейната младост

ветрецът, придремващ в потайни недра.

 

Приятел отколешен в горест и радост,

прие, приласка ме и даде ми лек,

а аз я обикнах със свята отдаденост;

Симбиоза прекрасна - гора и човек.

 

Нявга сред нея изстрадвах безмълвно

болка, сразила мъж - още момче,

и всеки път чувствах, щом тя ме обгърне,

че нейде е скрито вълшебно ключе

 

към моята мрачна пустиня, където

нежност, отдавна забравена съхне,

защото сърцето, сиротно и клето,

от обич лишено линее и глъхне.

 

Чух вятър внезапен веднъж да се буди,

люшна листата, подобно вълна,

наоколо литнаха рой пеперуди:

Гората въздъхна - проводи сърна!

 

Тревожно-красива, помами душата

и двете поеха по някакъв знак

към гъстите сенки и все по-нататък...

Сърната изчезна. Стоях сред овраг.

 

Гората вековна бе всичко видяла,

попила безчетни злощастни съдби,

а тук, в падинката, камъче бяло

отцеждаше нейните благи сълзи.

 

Сякаш секунди от камъка капеха,

будеха чувствата, стенещи в плен;

нещо заглаждаха, друго разтапяха...

Радост, възраждана ден подир ден.

 

Тешен, утоляван, докрай благодарен,

кладенче сторих и моят живот,

подобно на него, се пълнеше бавно...

Различен, изстрадан, но даваше плод.

            *          *          *

 

Отново съм Тук, но вдъхваме Двама

приказка стара, уханна, добра...

Пред кладенче пълно стои дъщеря ми,

унесена в своя си, детска игра;

 

потапя ръчичка, разсмива се звънко,

рисува усмивки по гладка вода...

Тя още не знае, че с пръстчето тънко

докосва душата на цяла гора!

 

Скитнико странен, намерил случайно

моето кладенче в тази гора -

Добре си дошъл! - И тръгнал отново,

недей да отнасяш пълни ведра.

 

Шепа подложил, чуй как се стичат

по камъка светъл сълза след сълза

и капейки шепнат, че ти си обичан,

запомнен навеки, оставил следа;

 

сетне вкуси и бъди Благодарен!

Така се отпива „жива вода”.

© Людмил Нешев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Еее, добре! Ако не знаех, че "самодива" няма мъжки род, щях да си помисля, че принадлежиш към "отбора".
    Поздрави
  • Благодаря на всички вас, приятели, за добрите думи!

    Благодаря и на теб, Боряна! Между другото - нямах впечатление досега, че се нуждаеш от патерицата на друг, за да изградиш своя коментар. Уф, все забравям - пустият му вътрешен свят, толкова е труден за коментиране...
  • Честит празник на поезията!И повече поезия в дните ни!
  • Невероятен шедьовър!!!
    Докосна ме дълбоко и развълнува!!!
    Поздрави!!!
  • Малко длъжко, но хубаво!Поздравление,Людмиле!Харесах!
    Хубава и лека седмица!
  • Благодаря за глътката жива вода!
    Прекрасен стих!
  • Хареса ми! Красиво и образно!
  • !!
  • Впечатляваща образност!Нека кладенчето никога не пресъхва!А това със сърната е толкова истинно...
  • Наистина прекрасна симбиоза!Харесах много!!!
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Всичко е осезаемо! Вижда се сърната, чуват се шумовете на гората, долавя се детския смях... И ритъма... Не го четях, буквално си го припявах! Удивително стихотворение!
Предложения
: ??:??