Моето всичко
Моето всичко си ТИ.
Всяка твоя болка усещам
всяка мъка, дето тежи
всяка мъничка грешка
всеки радостен миг.
Всичко в мене събуждаш
и мирише ми на хормони
и душата ми я възбуждаш
и я пръскаш със феромони.
Всякак мога да те обичам
все по-силно. Безкрайно.
С поглед само ще те събличам
нахално често. И тайно.
И когато заплачеш съм рамо
и в тъмата за тебе ще светя
пред смъртта аз цял ще застана
със крила от бронирана смелост.
Всяка глътка от теб е живота
всяка рана с която кървиш
от сълзата ми там във окото
ще изплача само мен да боли.
Ти го знаеш. Мое си – всичко.
Цяла вечност съм твой. И след нея.
Ако можеш сега ме обичай
няма смисъл без теб да живея!...
Danny Diester
23.06.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
