28.07.2010 г., 22:08

Моите първи 7 години

656 0 0

                             По повод авто-психодраматизацията

                                      на снощния ми кошмар :)

 

 

Моите първи 7 години
започнаха всъщност на 22...
със женственост, скрита зад листа от смокиня,
и все още с наивността на дете...
Изкушено от огъня, който бе наблюдавало,
до неотдавна за него мираж,
но по-любопитно и смело от всякога,
бързо впусна се, с мисълта за игра...

И както честичко случва се,
опари се, дори изгоря
душата, сърцето си –
в тях загнезди се мъката
и остави дълбока следа.
Упои после болката с безполезни заблуди
за розов свят, доблестен мъж...
Нали бе дете! Не можа да събуди
животворния пролетен дъжд...

Отдавна годините 7 изминаха -
деветата кара сега...
Прости се с "безгрижната" детска градина
и пое пътя към зрелостта.
В началото плахо, а после по-смело
разравяше бавно жарта,
незараснали, рана след рана откриваше,
забравени във пепелта...
Насърчавано с помощ и добронамереност,
търпеливо превързваше...
и лекуваше се от глупостта…

Така и до днес... и поредната рана
дошла ненадейно в съня…


Не, не я бях забравила!

Прекалено голяма е.
Просто бягах от тази тъга...

Събудих се бързо
със спомена смътен
за унижение, страх, самота,
за коварния мост,
... уж мое Спасение
от тихата, страшна река;
и измамните снимки,
всъщност маски пленителни
на болката в реалността…

Миг колебание...

и в сражение втурнах се,
този път напълно сама.
Сам предаде се мостът...
Разкъсах заблудите...
... изгоряха в своя фалш и лъжа.

Преминах реката, подмолна и хлъзгава -
опасна за тези, обзети от страх...
За пръв път свободна и независима,
със сладката болка от горчивата истина
и всичко, що преживях.

(28 октомври, 2009 г)

 

http://www.youtube.com/watch?v=zQ9zycElysU

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Шопова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...