Моите твои очи
Чувстваш ли колко са мои очите ти?
Същите тези очи, със които
сутрин се будиш.
Толкова мои са – истинско чудо е!
Твоите тъмни очи, във които
чезне филийката с масло и сирене,
тези, които гримираш с молива
пред огледалото, гладко от взиране.
Колко са мои очите ти, знаеш ли!
Нищо, че час подир час ги раздаваш
на минувачите и на колегите,
на портиера, с когото се гледате,
и на онази женица от ксерокса,
дето е толкова мила със всеки.
Бедните, те не познават очите ти!
Тези, с които ми казваш "Обичам те"
с цялото жълто добро електричество,
грейнало в топли парижки фенери,
дето потъват в очите на Сена
и я разплискват внезапно по мене.
Виждаш ли колко са мои очите ти?
Толкова, колкото целия смисъл.
Те са едничкото нещо, което
някога някой е имал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
Цялата тази толкова твоя невероятна образност дали вече е видяла бял свят като печатно издание?
