May 25, 2012, 2:22 PM

Моите твои очи

  Poetry
1.7K 0 23

 

Чувстваш ли колко са мои очите ти?

Същите тези очи, със които

сутрин се будиш.

Толкова мои са – истинско чудо е!

Твоите тъмни очи, във които

чезне филийката с масло и сирене,

тези, които гримираш с молива

пред огледалото, гладко от взиране.

Колко са мои очите ти, знаеш ли!

Нищо, че час подир час ги раздаваш

на минувачите и на колегите,

на портиера, с когото се гледате,

и на онази женица от ксерокса,

дето е толкова мила със всеки.

Бедните, те не познават очите ти!

Тези, с които ми казваш "Обичам те"

с цялото жълто добро електричество,

грейнало в топли парижки фенери,

дето потъват в очите на Сена

и я разплискват внезапно по мене.

Виждаш ли колко са мои очите ти?

Толкова, колкото целия смисъл.

Те са едничкото нещо, което

някога някой е имал.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано никога не загубиш това чувство.. другото няма смисъл без него!
  • Колко много нежност, колко много любов...!
  • "...с цялото жълто добро електричество,
    грейнало в топли парижки фенери,
    дето потъват в очите на Сена
    и я разплискват внезапно по мене."
    Тук се сещам (и не само тук), че преди време стана дума за издаване на твоя стихосбирка Цялата тази толкова твоя невероятна образност дали вече е видяла бял свят като печатно издание?
  • Много пъти се връщам тук. = )
  • ... поклон пред Теб
    и перото Ти!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...