Може би е грешка
Чувствам
и отново жива съм
всичко в мен
лудо трепти, ала нехайно скача
пред смъртта си отново.
А тя е красива,
опасностите я правят неустоима
повече мечти пропиляни по нея съм чула,
отколкото по щастие;
не е лесна, човек се залъгва
тя е невинна, нежно те обгръща
само за тебе мисли,
щом в ръцете си държи те;
и за миг си влюбен в грижовността ѝ
оставя те без дъх,
без душа
ала значение има ли?
Роден, за да умреш... но как?
Пиша за смъртта,
а тя е велика,
вкусът ѝ запомнящ се...
мириша на нея, върни се...
Когато право в очите я погледна
носталгията ме настига -
тихо шепти, че тези очи
ги помня от преди...
Стар, незабравим спомен
от срещата ни
липсваше ми...
Намирам покой в нея напоследък,
тя ме кара нещо да желая повече,
отколкото трябва;
подчинявам се, застанала пред мен
като истинска картина, живопис
карикатура на живота.
Конструирана да разрушава,
сред развалините ми ме кара да тичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчоглед Всички права запазени
