helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 726
7.04.2016 г., 22:31 ч.

Може би е грешка 

  Поезия » Друга
330 0 6

Чувствам
и отново жива съм
всичко в мен 
лудо трепти, ала нехайно скача
пред смъртта си отново.
А тя е красива,
опасностите я правят неустоима
повече мечти пропиляни по нея съм чула,
отколкото по щастие;

не е лесна, човек се залъгва
тя е невинна, нежно те обгръща
само за тебе мисли,
щом в ръцете си държи те;
и за миг си влюбен в грижовността ѝ
оставя те без дъх, 
          без душа
ала значение има ли? 
Роден, за да умреш... но как?

Пиша за смъртта,
а тя е велика,
вкусът ѝ запомнящ се...
мириша на нея, върни се...

Когато право в очите я погледна
носталгията ме настига -
тихо шепти, че тези очи
ги помня от преди...
Стар, незабравим спомен
от срещата ни
липсваше ми...
Намирам покой в нея напоследък,
тя ме кара нещо да желая повече,
отколкото трябва;
подчинявам се, застанала пред мен
като истинска картина, живопис
карикатура на живота.
Конструирана да разрушава,
сред развалините ми ме кара да тичам...

© Слънчоглед Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??