Можеш ли?
Можеш ли?
Искам да те питам.
Можеш ли без мен?
Можеш ли деня да гледаш
с плачещи очи?
Моля те, кажи!
Можеш ли да ме изтриеш?
От мислите си да ме заличиш…
Можеш ли без мен да си щастлив!?
Можеш ли другите да гледаш,
без да виждаш мен?
Можеш ли в света да бродиш
без любовта ми, без мечтите ми?
Без ръцете ми – нежност свята,
без очите ми – ярък ден,
без устните ми – копнеж, молитва…
Без мен, без мен – можеш ли?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Дочева Всички права запазени
