Можеш ли?
Искам да те питам.
Можеш ли без мен?
Можеш ли деня да гледаш
с плачещи очи?
Моля те, кажи!
Можеш ли да ме изтриеш?
От мислите си да ме заличиш…
Можеш ли без мен да си щастлив!?
Можеш ли другите да гледаш,
без да виждаш мен?
Можеш ли в света да бродиш
без любовта ми, без мечтите ми?
Без ръцете ми – нежност свята,
без очите ми – ярък ден,
без устните ми – копнеж, молитва…
Без мен, без мен – можеш ли?
© Ирена Дочева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
