16.10.2008 г., 9:20

Молитва

867 0 9
 

Молитва

 

Дочуй  ме,  Бог на  боговете,

от този олтар възнасям се към теб.

Олтар е  собствения ми  живот,

а  ти - единствена надежда.

 

Аз в църква никога  не влизам

и  мразя всеки  пищен  ритуал,

но ти си в  мен  и в  тебе  вярвам,

когато вдигна към небето сините очи.

 

О,  чуй ме,  Бог на  боговете,

говорят: най-щастлив  е този,

който  е  готов  във  всеки  миг

да сложи  свойто тяло мъртво

 

за някаква  идея  или пък кумир,

да се  лиши  от своята  душа,

но  чуй  що моля те сега,

когато в гърди ми сърце тупти.

 

Когато стане  време ти

и  мойто тяло да  отнемеш,

стори от него   черен прах 

и гладната  земя  ти нахрани.

 

Не пращай  ме  във  рая,

не заслужавам.  И  скучно,

много  скучно ще ми бъде там.

Да бъда чист  и  неподправен.

 

А в  ада  аз преживе съм 

и се  пека  на душната  жарава.

Живота моя  казън е.

О, Боже! Превърни ме в прах.

 

ЕТ МАЧИБО  -  2008 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...