17.01.2017 г., 11:21

Молитва за доброто

2.2K 13 21

Нима отдавна ни се свиди
да бъдем с другите добри?
Добрият често е невидим,
потънал сякаш вдън гори.

По-смачкан от прочетен вестник,
по-сив от мръсната река,
не дава знак, но знаеш – често
единствен е подал ръка.

И – както тишината слиза
с безкрайни звуци в паметта,
зад тънката си бяла риза
той къта томче самота,

във него е записал всичко –
възторг и болка и копнеж.
И всяка дума, всяка сричка
е просто повик за летеж.

Край него паячета звездни
среднощ превземат на бегом –
и най-зловещите ни бездни
разкъртват ги със чук и лом.

Сред звънки смехове и врява
топи се мрачната скала,
и от душевната ни лава
извайват призрачни крила.

Да може всеки да политне,
намерил ден и точен час! –
за път, за обич и молитва,
дано доброто е сред нас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...