Нима отдавна ни се свиди
да бъдем с другите добри?
Добрият често е невидим,
потънал сякаш вдън гори.
По-смачкан от прочетен вестник,
по-сив от мръсната река,
не дава знак, но знаеш – често
единствен е подал ръка.
И – както тишината слиза
с безкрайни звуци в паметта,
зад тънката си бяла риза
той къта томче самота, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up