Моля да си спомниш всичко мило
Моля да си спомниш всичко мило
Защо ме остави
под дървото на мечтите?
Листата му прикапват -
сълзи на водопад,
от никого нечути,
просветнали в земята
преди да ги забравим
за следващия свят.
Денят ще ги посрещне
с разрошени въпроси
и бялата усмивка
на цъфнали вълни.
Морето ще нашепне
кого ли да обикнем,
но някой ще ни търси
в снежните луни.
Някой ще ни шепне
колко сме му близки,
даже да забравим
колко сме сами.
Някой ще ни каже:
даже да разминем
стъпките в съня си
пак ще бъдем миг.
Защо не ми подаваш
сламка към живота,
защо ме огорчаваш,
толкова далеч?
Нека да сме двама,
даже да ме няма.
Моля те, помни ме -
малък таралеж.
Моля те да бъдеш
весел като въздух,
който е целунал
сънната роса.
Моля да ме помниш -
твой един приятел,
молел - твърде дълго,
да не бъде сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
