Apr 26, 2021, 11:59 PM  

Моля да си спомниш всичко мило 

  Poetry
409 2 7
Моля да си спомниш всичко мило
 

Защо ме остави

под дървото на мечтите?

Листата му прикапват -

сълзи на водопад,

 

от никого нечути,

просветнали в земята

преди да ги забравим

за следващия свят.

 

 

Денят ще ги посрещне

с разрошени въпроси

и бялата усмивка

на цъфнали вълни.

 

Морето ще нашепне

кого ли да обикнем,

но някой ще ни търси

в снежните луни.

 

 

Някой ще ни шепне

колко сме му близки,

даже да забравим

колко сме сами.

 

Някой ще ни каже:

даже да разминем

стъпките в съня си

пак ще бъдем миг.

 

 

Защо не ми подаваш

сламка към живота,

защо ме огорчаваш,

толкова далеч?

 

Нека да сме двама,

даже да ме няма.

Моля те, помни ме -

малък таралеж.

 

 

Моля те да бъдеш

весел като въздух,

който е целунал

сънната роса.

 

Моля да ме помниш -

твой един приятел,

молел - твърде дълго, 

да не бъде сам.

© Йоана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, хубава вечер!
  • Прекрасен стих, харесах и те поздравявам!
  • vega666 (Младен Мисана), благодаря за прочита!

    РосиДимова (Росица Димова), благодаря за прочита!

    Да имате хубав ден!
  • Много хубава поезия! Красиви сравнения! Поздравления!
  • Много красива лирика, изтъкана от чувство и неповторими образи. Тя е способна да трогне и камък. Финалът звучи като своеобразно поетико-лирично завещание.

    "Нека да сме двама,
    даже да ме няма.
    Моля те, помни ме -
    малък таралеж.

    Моля те да бъдеш
    весел като въздух,
    който е целунал
    сънната роса.

    Моля да ме помниш -
    твой един приятел,
    молел - твърде дълго,
    да не бъде сам."

    Трудно ми е да коментирам, защото се просълзих. Поздравление, Йоана! Постигнала си много силно въздействие.
  • zelenaradost (Милена Френкева), благодаря за прочита!
  • Нежно, красиво и очакващо!
Random works
: ??:??