Едно момиче на автостоп
е тръгнало да дири своята Любов.
И плаща със любов на всеки,
който го качи и го откара
до следващата крайна точка.
И стигне ли дотам,
за където уж е тръгнало,
открива само гавра,
само грубост и нещастие,
намира само спомен
от несбъднат детски сън.
Едно момиче – пътница -
по второкласното шосе на грешника -
този път води към нищото,
ако нищото се казва ад…
Едно момиче – блудница -
лишено от истинска Любов,
бъдеща жена – самотна кукувица,
бележеща часа на близката си смърт.
Едно момиче на автостоп
е тръгнало да дири своето щастие.
Жалко е, че я качват всеки път,
отчаяно щом вдигне своя палец…
Тъжно е, че след миля и малко гола плът,
без изпълнена мечта, тя слиза от возилото…
На това момиче бих помогнал,
бих упътил я към заветната ù цел,
но странно, на мен защо не маха,
за да отбия встрани и да я кача.
Не ще искам отплата за тази моя помощ.
Не ще посмея и да ù посегна.
Нали и двамата сме просто във една посока -
един път, водещ уж към Любов…
© Михаил Лазаров Всички права запазени