30.03.2011 г., 0:55

Момиче на автостоп

990 0 2

Едно момиче на автостоп
е тръгнало да дири своята Любов.
И плаща със любов на всеки,
който го качи и го откара
до следващата крайна точка.
И стигне ли дотам, 
за където уж е тръгнало,
открива само гавра,
само грубост и нещастие,
намира само спомен
от несбъднат детски сън.
Едно момиче – пътница -
по второкласното шосе на грешника -
този път води към нищото, 
ако нищото се казва ад…
Едно момиче – блудница -
лишено от истинска Любов,
бъдеща жена – самотна кукувица,
бележеща часа  на близката си смърт.
Едно момиче на автостоп
е тръгнало да дири своето щастие.
Жалко е, че я качват всеки път,
отчаяно щом вдигне своя палец…
Тъжно е, че след  миля и малко гола плът,
без изпълнена мечта, тя слиза от возилото…
На това момиче бих помогнал,
бих  упътил я към заветната ù цел,
но странно, на мен защо не маха,
за да отбия встрани и да я кача.
Не ще искам отплата за тази моя помощ.
Не ще посмея и да ù посегна.
Нали и двамата сме просто във една посока -
един път,  водещ уж към Любов…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...