Момичето е в мен

21.06.2023 г., 10:49 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 7

462 4 10

Годините си да броя не искам.
Не мога тежестта им да усещам.
Очаквам много пътища да имам
и изгреви, които да посрещам.
И слънчогледи много да разцъфнат
до поляните с уханна лавандула,
щурчета пак с цигулките да звъннат,
с усмивка по небето да рисувам.
И всяко облаче мечта да бъде,
защото все из небесата шетам.
Голямо съм момиче, но с‘ заблуди,
ту губя се, ту с‘ себе си се срещам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Пазителят на златното ключе
Точно в пет

Стая, две картини. Отляво аз, отдясно ти. И слънцето с лъчи изгаря, разливат се отронени сълзи. А ня...
Носталгично

Ще се прегърна сам и ще си тръгна. Без друго моите ръце не те докосват. Не знам в какво съм се превъ...
Сол

Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...

Още произведения »