Момичето е в мен
Годините си да броя не искам.
Не мога тежестта им да усещам.
Очаквам много пътища да имам
и изгреви, които да посрещам.
И слънчогледи много да разцъфнат
до поляните с уханна лавандула,
щурчета пак с цигулките да звъннат,
с усмивка по небето да рисувам.
И всяко облаче мечта да бъде,
защото все из небесата шетам.
Голямо съм момиче, но с‘ заблуди,
ту губя се, ту с‘ себе си се срещам.
Години да броя, аз пак не искам.
Не мога равносметка да направя.
Животът ми полека се изнизва…
Момичето е в мен!
И все едно е кой, какво разправя!
