Момичето, което рисуваше метафори

15.03.2013 г., 21:53 ч. 2013-03-18T18:07:59+02:00

Поезия » Гражданска

746 0 3

Момичето, което рисуваше метафори

Светът е невъзможно цял и сложен

и как да го монтираш в изумруд,

или в гранатено и черно рибите

да сложиш до птици харпии от Крит.

... в очите топваш от небесно синьото,

от нощната тъма издялкваш гредоред

и малкият сюжет на твоите картини

окачва на пиронче късия ни век.

Преди това – възкресваш спомени

върху голготата на старите писма

и охрата хартиена от листа ти напомня

за първата любов и младите слънца.

Отпиваш виното – рубинено от огъня,

а котката отдавна вече спи и гонят се

в камината лукави караконджули –

душата ти открадват и вече не си ти!

... премъдри риби, котки в размисъл,

моряци бивши, чакащи жени – да сготвят

улова и после с виното да се накажат,

че вече в пенсия са техните мечти.

... под лампите змии стоят дърветата

и ябълките струват повече от пет пари;

по-смели от човека са врабчетата,

а той тепърва шие си криле да излети.

... небето става алено до грях екстазен,

душата гола се разхожда из Едем

и над тепетата на Пловдив завалява

метафоричен дъжд от теб за Заери!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.