Момичето, което рисуваше метафори
Момичето, което рисуваше метафори
Светът е невъзможно цял и сложен
и как да го монтираш в изумруд,
или в гранатено и черно рибите
да сложиш до птици харпии от Крит.
... в очите топваш от небесно синьото,
от нощната тъма издялкваш гредоред
и малкият сюжет на твоите картини
окачва на пиронче късия ни век.
Преди това – възкресваш спомени
върху голготата на старите писма
и охрата хартиена от листа ти напомня
за първата любов и младите слънца.
Отпиваш виното – рубинено от огъня,
а котката отдавна вече спи и гонят се
в камината лукави караконджули –
душата ти открадват и вече не си ти!
... премъдри риби, котки в размисъл,
моряци бивши, чакащи жени – да сготвят
улова и после с виното да се накажат,
че вече в пенсия са техните мечти.
... под лампите змии стоят дърветата
и ябълките струват повече от пет пари;
по-смели от човека са врабчетата,
а той тепърва шие си криле да излети.
... небето става алено до грях екстазен,
душата гола се разхожда из Едем
и над тепетата на Пловдив завалява
метафоричен дъжд от теб за Заери!
© Златина Георгиева All rights reserved.
и тенджерите й все едни такива на точки...