26.12.2022 г., 17:23 ч.

Момичето на спирка Патриарха 

  Поезия » Любовна
587 5 4

МОМИЧЕТО НА СПИРКА ПАТРИАРХА

 

Площад Славейков плуваше в мъгли.
Луната беше тънка като арфа.
А аз те чаках с третите петли
с трамвайчето да спреш на Патриарха.

 

И не трамвайче – жълто НЛО! –
неотлетяло с есенните птици.
И там – през запотеното стъкло –
да зърна пак любимите зеници.

 

Да се кача с разтупкано сърце,
да живне в мен надеждицата стара,
че ватманчето – с ръчката в ръце –
към по-щастливи дни ще ни откара.

 

И който ще, с Вълшебния килим
да плува през безкрайни километри! –
а ние с теб по изгрев да летим
със жълтото трамвайче номер четири.

 

И – пътници без карти и билет –
да стигнем там – в заветните простори,
където всеки срещнат е поет
и никъде не дебнат контрольори.

 

Понеже тъй се случва, че съм все
по-беден от черковна мишка в Рая,
там – на баира пред УНСС –
май, с теб ще ни изхвърлят от трамвая.

 

Човечеството – влюбено! – лети,
и ватманчето Менделсон си свирка.
С хиляда перфорирани мечти
те чакам пак на утринната спирка.

 

Дали ще видя твоите очи? –
надеждицата свири в мен на арфа.
Щом дойдеш, от трамвайчето скочи! –
и с теб ще ни венчае Патриарха.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С хиляда перфорирани мечти
    те чакам пак на утринната спирка.

    С Лютиче
  • Не съм дорасла на таланта Ви, да давам оценки, но с уважение и с възхита прелиствам творбите Ви! Благодаря!
  • Радвам се, че мога да Ви чета.
  • Луната беше тънка като арфа.

    Пази си я тая девойчица, Поете, след която се раждат прекрасни стихове
Предложения
: ??:??