МОМИЧЕТО НА СПИРКА ПАТРИАРХА
Площад Славейков плуваше в мъгли.
Луната беше тънка като арфа.
А аз те чаках с третите петли
с трамвайчето да спреш на Патриарха.
И не трамвайче – жълто НЛО! –
неотлетяло с есенните птици.
И там – през запотеното стъкло –
да зърна пак любимите зеници.
Да се кача с разтупкано сърце,
да живне в мен надеждицата стара,
че ватманчето – с ръчката в ръце – ...