teis
48 571
19.11.2017 г., 22:03 ч.

Моминско 

  Поезия » Друга
1033 10 18

Кой ме е орисал – свян, та свян -
цял живот те чакам да посегнеш.
Нямам страх, кадих си с благ тамян 
и се молих - дим да не изчезнеш.
Време ми е, млада овехтях
да броя неслучените нощи,
да гадая – твоя бях, не бях,
та те искам, вироглава, още.
Луднала към луда сред треви,
в лунни нощи, в сенки неделени.
Нямам кръв. Любов във мен кърви
и любов се пени в мойте вени.
Мирна ли? Как мирна – полудях,
че те гоня, сянка, във съня си.
Тръпка си ми, сладък просен грях,
недокоснал струни сладкогласи.

Още не ме искаш? Прав ти път -
времето за  чудене изтече.
Тръгнала съм  да се нарека –
змей да е, змеица да съм вече...

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??