Моминско
Кой ме е орисал – свян, та свян -
цял живот те чакам да посегнеш.
Нямам страх, кадих си с благ тамян
и се молих - дим да не изчезнеш.
Време ми е, млада овехтях
да броя неслучените нощи,
да гадая – твоя бях, не бях,
та те искам, вироглава, още.
Луднала към луда сред треви,
в лунни нощи, в сенки неделени.
Нямам кръв. Любов във мен кърви
и любов се пени в мойте вени.
Мирна ли? Как мирна – полудях,
че те гоня, сянка, във съня си.
Тръпка си ми, сладък просен грях,
недокоснал струни сладкогласи.
Още не ме искаш? Прав ти път -
времето за чудене изтече.
Тръгнала съм да се нарека –
змей да е, змеица да съм вече...
