30.09.2014 г., 7:38 ч.

Монолог 

  Поезия
750 0 0
Измислен образ, с тяло на жена…
Очите ù към мене гледат, може би сънувам …
Протегна тихо своята ръка…
Усмихна се. Представих си за части от секундата как устните ù аз целувам…
- Здравей, намръщено момче…
- Защо си толкова нещастен и ликът ти студ излъчва…?
Въпроси няколко зададе ми и само в миг,
разбра, че нещо пак сърцето ми измъчва…
Но как да отговоря на мираж?
Как да пречупя логиката?
Как да контактувам с образи от болното ми може би съзнание?
Опитах тъпо да ù обясня, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Предложения
: ??:??