Монолог на вожда на плъховете
Хайде, братя!
(Триста дяволи - допийте ни рома).
Удари часът да облажим морските котки.
Ще подуши следите ни капитанът -
пръв ще напусне кораба.
Само за нас не ще има спасителни лодки.
Хайде, братя!
Пътешествието свърши по-рано.
Не достигнахме нови земи, но си струваше риска.
Ще заплачат жените ни,
щом получат служебната благодарност,
че да остане на сушата - никой от нас не поиска.
Хайде, братя!
Днес и Божия гняв ще заслужим.
В тъмни дупки ще натикат душите ни - не на небето.
Но двуногите
дълго ни мразиха - нека изтръпнат от ужас,
като зърнат
сивите ни кожуси
в морето!
(Триста дяволи - допийте ни рома).
Удари часът да облажим морските котки.
Ще подуши следите ни капитанът -
пръв ще напусне кораба.
Само за нас не ще има спасителни лодки.
Хайде, братя!
Пътешествието свърши по-рано.
Не достигнахме нови земи, но си струваше риска.
Ще заплачат жените ни,
щом получат служебната благодарност,
че да остане на сушата - никой от нас не поиска.
Хайде, братя!
Днес и Божия гняв ще заслужим.
В тъмни дупки ще натикат душите ни - не на небето.
Но двуногите
дълго ни мразиха - нека изтръпнат от ужас,
като зърнат
сивите ни кожуси
в морето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Белчев Всички права запазени
