9.12.2024 г., 10:09 ч.

Монолог с Декември 

  Поезия
92 3 1

Декември, с теб спорим отдавна, нали?

Размахваш ми пръст и ме гледаш безгласно.

Без радост оставам навън, щом вали.

Господстваш над мен и обгръщаш ме властно.

 

Нарочно ме стряскаш, броиш без пощада

и грешките мои посочваш в аванс.

Затрупват ме сякаш стени – барикади!

Ти драскаш минути, пресмяташ баланс!

 

Декември, не слагай свой собствен финал!

Простѝ и пусни ме на новата сцена!

Надявам се, нещо поне съм разбрал

и моята роля била е ценена…

© Bo Boteva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

За грешката и прошката »

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепно написано. Поздравление, Бо!
    Давам глас и Ви пожелавам успех в конкурса.
Предложения
: ??:??