Монолог с Декември
Декември, с теб спорим отдавна, нали?
Размахваш ми пръст и ме гледаш безгласно.
Без радост оставам навън, щом вали.
Господстваш над мен и обгръщаш ме властно.
Нарочно ме стряскаш, броиш без пощада
и грешките мои посочваш в аванс.
Затрупват ме сякаш стени – барикади!
Ти драскаш минути, пресмяташ баланс!
Декември, не слагай свой собствен финал!
Простѝ и пусни ме на новата сцена!
Надявам се, нещо поне съм разбрал
и моята роля била е ценена…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bo Boteva Всички права запазени
