rudin (Иван Христов)
865 1445
16.10.2015 г., 16:06 ч.  

Монолог за мама 

  Поезия » Друга
431 0 4

 

Пак споходиха те, мамо,

черните кахъри –

до деветото коляно

пърхат от яхъра.

 

От разбоя ти в стайчето –

туп-туп – трака бърдо,

а вретеното ти вечно

в пръстите ти бърза.

 

Труд бе къртовски, нелесен

върху твойто рамо,

а ти вършеше го с песен –

помни ли се, мамо?

 

Днес машинен стан работи,

нишки той пресуква.

На високи обороти

времето ни хукна. 

 

От мизерно газениче –

крушка многовата.

Внуците в екран заничат,

в интернета чатат

 

с бялата клавиатура.

Хералдични знаци –

скрина с дядови потури,

бабини литаци.

 

За музея стават, мамо,

старите реликви.

Ти... не се кахъри само –

трябва да се свиква. 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах!
  • С Илко! Поздрав!
  • Стих, който заслужава уважение!!!
  • "За музея стават, мамо,

    старите реликви.

    Ти... не се кахъри само –

    трябва да се свиква."

    Хубав стих, Рудин, напомнящ ни за старите традиции и нрави,които забравихме, а не трябваше да се случва!!! Нужно ни е да си останем българи и да тачим всичко, свързващо ни със родния край и родната къща, с родителите ни, които са жънели и вършеели на хармана, за да изхранват челядта си. ... И заради това забравеното днес е пълно с наркомани, с безделници, готованци... Забравихме да се трудим! Да се трудим там на чернозема и да ни радва покълването на житото и цъфналата овошка. Тези толкова прости неща, а в същото време те са нещата, значими в живота ни. Да можем да се похвалим с труда си!!!

    Приятна вечер ти желая, приятелю! Ти си ни живата памет българска!
Предложения
: ??:??