Море!
Море!
цветът ти, цветът ти, море...
когато със сенките здрачът
към теб пипала разпростре,
а аз по брега ти закрача...
когато лениво топаз
проблясва в гърдите ти живи,
а с ритъма дишам и аз
и пак съм по детски щастлива...
когато очите без срам
с неистова страст те изпиват
и в моята същност оттам
вълшебството твое попива...
цвета ти, цвета ти, море,
със себе си мисля да взема,
когато духът разбере,
че вече за път ми е време...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нелиса Всички права запазени
