Море, Море...
Тук идвам да подишам свобода –
в най-сините простори на водите.
Небето ти е дало като дар
и лунната пътека, и звездите.
Към тебе нещо тайно ме зове.
Започвам на вълните да приличам:
те също търсят свойте брегове,
които ги очакват и обичат...
Тук идвам да се уча на любов –
искряща като твоите лазури.
И като лодка със едно гребло,
да тръгна срещу всички земни бури.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
