Тук идвам да подишам свобода –
в най-сините простори на водите.
Небето ти е дало като дар
и лунната пътека, и звездите.
Към тебе нещо тайно ме зове.
Започвам на вълните да приличам:
те също търсят свойте брегове,
които ги очакват и обичат...
Тук идвам да се уча на любов –
искряща като твоите лазури.
И като лодка със едно гребло,
да тръгна срещу всички земни бури.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
