Морето спомени реди,
заплита им запенени
дантелени албуми,
и тайно под вълните
скрива с нежност
истории за влюбени.
Изкъпва в розова вода
изгряващото слънце
и го търкулва над света
на воля да се налудува.
Разбива пенести вълни
върху бъбривите скали,
които бързат да разкажат
как голата луна се къпе
и в звездните чаршафи ляга,
как перли в мидите се раждат.
А сутрин в пясъци попиват
сълзите му, че си отивам.
Морето ме обича много...
Морето ме обича!...
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени