Морето спомени реди,

заплита им запенени

дантелени албуми,

и тайно под вълните

скрива с нежност

истории за влюбени.

Изкъпва в розова вода

изгряващото слънце

и го търкулва над света

на воля да се налудува.

Разбива пенести вълни

върху бъбривите скали,

които бързат да разкажат

как голата луна се къпе

и в звездните чаршафи ляга,

как перли в мидите се раждат.

А сутрин в пясъци попиват

сълзите му, че си отивам.

Морето ме обича много...

Морето ме обича!...

Весела ЙОСИФОВА