16.02.2014 г., 18:10

Морските мъже

585 0 0

                                                               Морските мъже

                                                                                   

                                            Морските мъже - тия подводни скали,

                                            тия чакащи гларуси гладни

                                            пеперудите нощни, хрисими и добри,

                                            да долетят за приключения жадни.

                                                                                      

                                            Долетят ли и по плажа плъзнат

                                            с оскъдни бански влезли в дупето,

                                            към тях се спускат щом зърнат,

                                            че легнат и от слънце закрият лицето.

                                                           

                                            Любов окъпана в морските води.

                                            Любов пареща на топлия пясък.

                                            Любов огрята от едри звезди.

                                            Любов замайваща от прибойния плясък.

                                                                    

                                            Любов с мечти под лунните лъчи.

                                            Любов с обети под слънцето горещо.

                                            На раздяла мъжете с крокодилски сълзи

                                            махат за сбогом с ръка и още нещо...!

                                                                                 

                                                                   

               Закъснял поздрав за всички Второфевруарковци и Валентинковци!

               P.S. ,,... още нещо..." имам предвид един от пръстите на ръката.

               Някой да не си помисли ,,друго нещо"!?                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...