Моряшко мечтателно...
Моряшко мечтателно...
Кога ураганът ще спре да фучи,
в мъгла хоризонта със дни не личи,
а мачтите скърцат, платната плющят
и сливат се дните със нощите в ад...
Мечтите остават последни и те
застъпват на вахта със смели мъже...
Надеждата даже умре ли, почти
живеят моряците само с мечти...
И всеки загледан в мъглата моряк
мечтае за фар, и мечтае за бряг.
Да бъде отгоре на всяка вълна
и вечно под кила: шест фута вода!...
За вятър попътен, за родния дом,
в пристанищна кръчма- бутилка със ром,
най-страстно обаче: за земната твърд
и... меката нежност на женската гръд!...
Коста Качев,
27.09.2014.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
