vladetoned (Владислав Недялков)
312 6478
23.10.2017 г., 15:16 ч.  

Моят заник 

  Поезия
1547 21 27

Пак стаята чернее в зла вина,

едничката ми свещ едва мъждука,

но тази треперлива светлина

тъгата не прогонва нивга…тука.

 

Тя кипри се със рокля на воали,

невидимо и тихичко приижда,

със ледена ръка да ми погали

очите…да не мога да я виждам!

 

Ох, Съднице, отивай си…вина!

Надежда искам в мен да заблещука.

В очите да искри пак живина,

сърцето ми от лед да се пропука!

 

И нека в моя заник да поседнем

със тебе тук на масата…двамина,

в душата надълбоко да погледна,

пък сетне може аз...да си замина!

 

 

23.10.2017

© Владислав Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е силно, Владо! Много искрено и красиво! Поздравявам те!
  • Хубаво...
  • Много ми хареса! Докосва сърцето и душата на читателя.
    Поздравления! До нови срещи!
  • Много е мило! Поздрави!
  • Благодаря ви, Приятели мой! Благодаря за оценките и коментарите, за милите думи и подкрепата! Много често, докато пиша оставям част от сърцето си в текста и сякаш се освобождавам от насъбралата се у него горест. Вашето присъствие тук, обаче го кара да пърха отново цастливо! Благодаря ви от негово име!
    Имайте светли дни и нека щастието и късмета да са ваши неизменни спътници.
  • Влади, ти напоследък такова вдъхновение имаш, че направо ни отвяваш.
    Само от хубав, по-хубав стих...
    Браво!!!
  • Хареса ми стиха ти, Владислав!Поздравления!
  • Затрогващо е Влади!
  • Чудесно пишеш! Поздрав!
  • Вълнуващ стих ни предлагаш, Влади!...
    Поздрави!...
  • Влади, възхищавам ти се, приятелю! Този стих, както и всичките ти останали, оставя дълбока следа... Поздрави!
  • Странно е да казвам, че ми харесва трагедията, но описаната от теб е облечена в красота, уловима не от очите..
  • Дори и тъгата успяваш да облечеш в красота, Влади! За пореден път показваш своя уникален поглед към онези неща от живота, които не винаги ни носят усмивки! Поздрав!
  • Уникално е Приятелю!!!До нови!
  • Особено ме впечатли образното описание на тъгата.
    Уникално е, Влади.
  • Не бих казал, че силата на този стих е в последния му куплет, по простата причина, че тази сила блика и то равномерно, от всеки един куплет. Превъзходна творба си създал, Влади. Дори и най-големият ти завистник не би могъл да отрече това. Присъединявам се към останалите коментирали - в Любими!
  • Хубаво е, но много тъжно, Влади! Пожелавам ти топлинка в сърцето и душата, за да пребориш тъгата.
  • Поздравления, Влади!
  • Сигурно в Заника идва Просветлението.Но ние готови ли сме за него?Не е ли по добре да оставим да царства Магията.
  • Страхотно е, Влади!
  • Някак тъжно и топло ми стана в душата... поздравления за прекрасното стихотворение, Владислав...
  • Поклон пред поезията ти, Влад!
  • Великолепно!
  • Великолепен стих, Влади! Без колебание - в любими! Прегръщам те, приятелю!
  • Хубаво, Влад! И силата е в последния куплет!
    Харесах и оцених! Поздравление!
  • Ами, сграбчи я здраво и не я пускай, докато не ти просветне пред очите! Направи път за надеждата, за новия ден. Само така ще бъдеш щастлив. Желая ти го от сърце. Поздрави!
  • Малко мрачничко, но така е в края на земния път - волно или неволно, всеки прави някаква равносметка. Надеждата, разбира се, си отива последна. Хареса ми, Влади!
Предложения
: ??:??