Моят Август
Моят Август със разгърдена риза
е вълната, а аз съм му бряг.
Пак към мен устремен се разлива
над морето развял пенест флаг.
Моят Август на сън все прилича.
Аз го чакам, като малко дете.
Зная, че и той като луд ме обича,
и за мен от небето звездици краде.
Всеки миг и частица от време
в своята кошница сбира за мен.
Но когато във мене се влее,
ще си тръгне, защото съм есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
