Моят Август със разгърдена риза
е вълната, а аз съм му бряг.
Пак към мен устремен се разлива
над морето развял пенест флаг.
Моят Август на сън все прилича.
Аз го чакам, като малко дете.
Зная, че и той като луд ме обича,
и за мен от небето звездици краде.
Всеки миг и частица от време
в своята кошница сбира за мен.
Но когато във мене се влее,
ще си тръгне, защото съм есен.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
