Моят дом
МОЯТ ДОМ
Моят дом е моята пътека,
светилник на очите ми бездънни.
Там умората превръща се в утеха,
а страхът изгубва своите сенки тъмни.
"У дома" е само мястото, в което
спокойно ври кръвта по моите жили.
В миг сякаш се отваря и небето
щом в прага ми зеници взор са впили.
Знам, вратата е отворена за мене
в моя пристан пак да се завърна.
Щастие вибрира, сякаш стене
и искам всички с плам и сълзи да прегърна.
Моят дом е моята постеля,
с топлина и обич вярно ме обгръща,
но знам, когато с него се разделям,
колко силно после искам да се връщам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Върбева Всички права запазени
