Моят септември
Моят септември – топъл и прашен.
Уж е дъждовно-в мен все гори.
Сам сред уюта хубав,домашен.
Снимки се местят, говорят стени.
Две маргаритки в мрак,самота.
Хербарий от лято – весели дни.
Сами на перваза-сухи слънца,
шепнат... Не ,викат в мойте уши.
Моят септември е огън,сълзи,
в ъгъл събрани светли мечти.
Бавно с ръка, като малки трохи,
лазя, събирам за зимните дни.
Моят септември – вик в тишина,
тъжни прозорци плачат в нощта.
Моят септември една самота,
тихо прегръща сиротна душа.
Пловдив
05.09.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
