Моята тиха обич
Тя е тиха, дори мълчалива
и е с цвят на прозрачно море,
ако плаче, сълзите си скрива –
има поглед на малко дете!
Носи име на пролетно цвете
и ухае на ситен дъждец,
вътре в нея пламъче свети
а душата и – восъчна свещ!
Тя е краткият път към сърцето,
ако дава, не изисква почти,
всяка сутрин се вглежда в небето –
тя е всичко в моите дни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
