На гръб понесли тежките самари с камъни,
препускайки, към щастието търсим брод,
децата ни говорят с лакти, непознали словото,
а само на Великден спомняме си... Господ-Бог!
Неверници сме - някой ще извика знаещо,
за “обичта” към Църквата – да... сигурно е прав,
но аз ще се опитам да намеря Вяра другаде,
във книгите, Родината и в моята Любов!
Тогава... в детството сънувахме принцеси... рицари,
видяхме идеал в Морала, а в Жената - цвете,
а днес наричат флиртовете... отживелица,
сълзи в очите е порок... Душата - бреме! ...