Мръсник
Загубих се по пътя си към теб...
Не се надскочих. Но как да заплача?
Вечерям питие със твоя лед...
Заспивам преди порното и мача.
Изгаряш ме... И искам те. Сега.
Едно признание ще ти напиша:
В очите ти аз търся свобода,
душата ми по тялото ти диша...
Съдбата ми забива мислено
в несбъднатите дни и нощи-болки..
Събличам ти бельото – истини...
и галя самотата. Боже, колко!
Загубих се по пътя си към теб
и няма как любов да си поема...
Раздухвам страстите ти във куплет -
мръсник, написал твоята поема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
Но страшно ценя искреността, която е хиляди пъти за предпочитане пред облечената в маска праведност и лицемерие, които са се ширнали по целия свят. Поздрави за откровеността в тази болезнена изповед!
