May 1, 2015, 9:12 AM

Мръсник

  Poetry » Love
986 0 5

Загубих се по пътя си към теб...
Не се надскочих. Но как да заплача?
Вечерям питие със твоя лед...
Заспивам преди порното и мача.

Изгаряш ме... И искам те. Сега.
Едно признание ще ти напиша:
В очите ти аз търся свобода,
душата ми по тялото ти диша...

Съдбата ми забива мислено
в несбъднатите дни и нощи-болки..
Събличам ти бельото – истини...
и галя самотата. Боже, колко!

Загубих се по пътя си към теб
и няма как любов да си поема...
Раздухвам страстите ти във куплет -
мръсник, написал твоята поема.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Благодаря ви!
  • Тъжно звучи това, което си написал, Цветански! „Вечерям питие със твоя лед... Заспивам преди порното и мача.” Аз не гледам нито мачове, нито порно щото не ми качват адреналина. Но страшно ценя искреността, която е хиляди пъти за предпочитане пред облечената в маска праведност и лицемерие, които са се ширнали по целия свят. Поздрави за откровеността в тази болезнена изповед!
  • ...!!!
  • Просто един влюбен мъж!
    Чудесен стих, Мишо!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...