Музата ми луда
Някак притихна Музата ми луда,
укротена от един прозаик –
не я храни с празни илюзии
и дори с мечти не я пои.
Сутрин й носи закуска в леглото,
цигарите все й брои,
в Южния парк на разходка я води,
а вечер я обладава със земни ръце.
Вместо надежди – плодове от пазара,
вместо звезди – топло легло.
А пък на нея й се иска да лети в небесата
и да пали пожари , да пръска искри.
Но когато със стих го погали,
в който вятър бушува и буря ехти –
през девет земи като орел прелетява
и дори в десетата не може да спре.
Чак тогава Музата ми поляга
върху топлото тяло на прозаик.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
