Музата ми луда
Някак притихна Музата ми луда,
укротена от един прозаик –
не я храни с празни илюзии
и дори с мечти не я пои.
Сутрин й носи закуска в леглото,
цигарите все й брои,
в Южния парк на разходка я води,
а вечер я обладава със земни ръце.
Вместо надежди – плодове от пазара,
вместо звезди – топло легло.
А пък на нея й се иска да лети в небесата
и да пали пожари , да пръска искри.
Но когато със стих го погали,
в който вятър бушува и буря ехти –
през девет земи като орел прелетява
и дори в десетата не може да спре.
Чак тогава Музата ми поляга
върху топлото тяло на прозаик.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
