5.04.2014 г., 21:25

Музициране

488 0 1

 

Земята е невестата на Слънцето.

 Едва пристъпва плаха и срамлива.

Потръпва като необяздена кобила,

а то я милва с влюбени лъчи.

Пролетни съзвездия се люлеят.

Двете Мечки нашепват пожелания.

Земята  благоговее

пред вселенските им послания.

Кипят отново сокове лудешки,

оплождат билки, храсти и дървета.

както в сънища мокри -  момчета

докосват момичешки силуети.

Ечат на пъпките щастливите салюти,

измътени като яйца от птици,

за да събудят нежните дебюти

от многоцветни багреници.

Ветрове-перверзници докосват

 форми на безкрайния Живот.

Със звуци и с ухание го омагьосват,

от вир дълбок превръщат го във брод.

Реките протягат пенливи нозе

към мамещите ги  океани.

Подканящите върхове

се опитват да слеят Балканите.

Звучат китари на Ерато,

поетите възпяват любовта.

В лежерно легато, в горещо стакато

 музицират пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поетите възпяват любовта ! Хареса ми !

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...