Земята е невестата на Слънцето.

 Едва пристъпва плаха и срамлива.

Потръпва като необяздена кобила,

а то я милва с влюбени лъчи.

Пролетни съзвездия се люлеят.

Двете Мечки нашепват пожелания.

Земята  благоговее

пред вселенските им послания.

Кипят отново сокове лудешки,

оплождат билки, храсти и дървета.

както в сънища мокри -  момчета

докосват момичешки силуети.

Ечат на пъпките щастливите салюти,

измътени като яйца от птици,

за да събудят нежните дебюти

от многоцветни багреници.

Ветрове-перверзници докосват

 форми на безкрайния Живот.

Със звуци и с ухание го омагьосват,

от вир дълбок превръщат го във брод.

Реките протягат пенливи нозе

към мамещите ги  океани.

Подканящите върхове

се опитват да слеят Балканите.

Звучат китари на Ерато,

поетите възпяват любовта.

В лежерно легато, в горещо стакато

 музицират пролетта.